Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш - нямаш младост и хубост
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност - цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато паднеш на земята.
Нямаш любим и нежност!
Какво ти остава?
Имаш талант и воля - цялата си една факла.
нощем безсънно светиш
търсиш в тъмната пустош,
нещо такова,
което, никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши, и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля! Какво ти остава?
Имаш дете и радост,
цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчичка,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест или война, или безкрайният път…
Нямаш дете и радост!
Какво ти остава?
Всичко да имаш,
нищо да нямаш,
цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш в самота
като в излинял шал, майка си да повториш на прага,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко!
- Това ти остава!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар