понеделник, 10 ноември 2014 г.

Из "Петдесет нюанса сиво" - Е. Л. Джеймс





“Не можех да го приема такъв какъвто е, а и не исках такъв човек за себе си. Присъствието му бе единственото нещо, което ме нараняваше повече от отсъствието му. Можех да се успокоявам ежедневно с мислите, че го преживявам - истината беше, че той бе успял да ме нарани по всички начини, по които е възможно едно човешко същество да нарани друго. А аз бях успяла да го обичам по всички начини, по които една жена може да обича един мъж."


Няма коментари:

Публикуване на коментар