Из 'Захир" - Паулу Куелю

-Защо хората са тъжни!?
- Съвсем просто е... Защото са се вкопчили в личната си история. Всички вярват, че целта на живота им е да следват някакъв план. Никой не се пита дали този план е именно за него, а не за друга личност. Претоварват се с преживяванията си, спомените, вещите, чуждите идеи, а това е повече, отколкото могат да носят. И накрая... забравят мечтите си!